И всеки ден, и всяка тъмна нощ
със времето си се надбягвам йощ.
И ту избързвах, ту пък- закъснях,
в пространството аз всякак отеснях.
И гоня все един далечен връх...
За него харча и последен дъх.
А тоз далечен връх е...моят кръст,
забит над два кубика прясна пръст!