автор: tanyaivanova

O, Господи, кажи ми забавно ли ти е
да мачкаш хората невинни като мравки?
Насищаш ли се сред поредното клане
и радват ли те гробищата с незабравки?

Аз зная, ти си нейде тук или пък там,
но хич за нас не си се и загрижил.
Че на Земята всеки се оправя сам,
а ти държиш си само на престижа.

И няма смисъл аз да ти се сърдя
и клетви да изричам в луда ярост.
Теб те не трогват никак думи твърди,
че ослепял и оглушал си ти от старост.

Така че да се разберем накрая -
не ти се моля, зная, че не чуваш.
И нямам нужда от курорт във рая,
щом за теб живота нищичко не струва.

Даже благодарност няма да изричам,
Не ме утешаваш даже да съм тъжна,
Зверове и хора вечно ще обичам,
но на тебе с нищо аз не съм ти длъжна.

Няма даже смисъл с тебе да воювам.
Даже да те мразя нищо не постигам.
Аз ще ти докажа що човекът струва
Ако сам се справя и глава надигне.

Ние сме човеци, не рая послушна,
Ние сме създадени само от любов,
и със тази сила твоето бездушие,
ний ще превъзмогнем за живота нов.