автор: rumpel

Едно смешно човече на живота ни пречи
и решава без милост съдби.
Саваот или Буда, до слуха му при нужда
ние пращаме свойте молби.

В небесата присяда - той - брадатият дядо,
гледа с радост човешкия род.
Хванал миртова клонка, мести всяка пионка
и раздава на метър живот.

Но и ти, мили Боже, си наказан. Не можеш
да се скриеш от нашия свят.
На небето в престола, самотата ти гола
те е пратила в Божия ад.