автор: apostola

Моят свят е тука на земята.
Той е в моето добро сърце.
Тук живота земен се премята,
като топка в моите ръце.

Тука мама ме целуна първа
на рожденния ми летен ден.
Със добрата мисъл, че тепърва
други ще целуват тоз ерген.

Тук ме топли слънцето небесно
и луната свети в моя път.
Тук за мен е мястото чудесно
и за тръпнещата мъжка плът.

Тук целунах първото момиче
и открих любовния си свят.
Тук разбрах, че има и кокиче-
най-красивото със своя цвят.

Тук открих и моята другарка-
мила, кротка- с мене доживот.
С нея минах и под брачна арка,
за да теглим брачния хомот.

Тук родихме си децата-двете,
да ни радват заедно до край.
Искам тук сега да разберете:
няма друг подобен земен рай.

Те на своя ред се задомиха-
гледат мило своите деца.
Те очите с честност ни измиха...
В дните радват нашите сърца.

Знам, че този свят ще го напусна-
няма да го имам утре пак.
Щом го аз и този рай изпусна,
трябва ли до друг да бия крак?