автор: rumpel

Когато дива нощ се спусне,
за теб копнея безпощадно.
И те очаквам водопадно
по мене да рисуваш с устни.

С език обхождай всяка точка
на влажното от нега тяло.
Не бързай! За да станем цяло,
не трябва просто да започнем...

Със пръсти огнени докосвай
на кожата ми всеки атом.
И нека да се сърди Платон,
че го отлагаме за после.

Сега е време! Безотказно
навлизай смело в пещерата.
Разбойнико любим, не злато,
търси там нещичко екстазно.

След твойта животворна струя
небесен хор извива песен
и пред очите неизвестен
запява Ангел: "Алилуя"!

Вълшебнико любим, не падай
ни духом, нито тялом. После
започвам теб да омагьосвам
със тези нощни водопади!