автор: apostola

Любовта по тебе ме гори.
Нямам сили аз да те забравя.
Болката душата ми мори.
Времето развръзката забавя.

Ти си имаш вече свой живот.
Знам, че трудно е за мен да мислиш.
Трябва да съм пълен идиот
да очаквам пак да се размислиш.

Позволи ми, мила, днес поне
мислено при тебе да пристигна.
Да разпрегна белите коне-
с тях в покоите ти да надникна.

Помня го рожденния ти ден-
няма скоро аз да го забравя.
Туй утеха днеска е за мен,
щом честитка мога да направя.

Нека трепне твоето сърце.
В тебе траен спомен да остане.
Да погаля твоето лице-
болката във мене да престане.