ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 537
ХуЛитери: 0
Всичко: 537
| Приказка за Слънцето и Луната "Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки
запълнили последните пролуки
за стремежите..."
missana
Не младостта внушава чудни образи,
а споменът на твоята душа,
докоснала се до онези области,
където първо среща я Смъртта,
навлякла стари дрипи или мантия,
разперена над цялото небе.
И сякаш в нейните пространства
сдобиваш се с очите на дете,
което вижда, чува и докосва.
Но то не знае още що да прави.
Кое какво е в този свят от образи,
един от друг по-бързо преминаващи.
В измамливата лунна светлина
гротесков танц играе мисълта ти.
Чудовища, вампири кръвожадни -
актьори, на химерите отдадени,
те доближават, искат да те питат
какво решил си днес да им дадеш.
Ако сърцат си, след като поскиташ,
торба със чудеса ще събереш
и приказки неземни ще разказваш,
щом у дома забравиш за страха.
Ала ще чувстваш - още покаже
от теб новооткритата страна
и пак ще искаш там да се завърнеш.
Носи си лампа! Или ще сгрешиш.
Каква, ще ме попиташ, газена ли?
Не! Лампа от разбили се мечти.
Когато в теб изгрее ново слънце,
ще изсветлят всички черни сенки.
Вампирите в деца ще се превърнат,
които ще приседнат пред нозете ти,
за да послушат друга чудна приказка.
За свят един от чиста светлина,
във който са родени - бели листи,
изпаднали от вечната ръка
на стар писател, станал от бюрото си,
за да изпуши, може би, лула
в градината на вечния въпрос:
"Какво не е написал досега?"
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Приказка за Слънцето и Луната" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приказка за Слънцето и Луната от missana на 23.10.2013 @ 15:20:03 (Профил | Изпрати бележка) | Намирам се в деликатна ситуация, коментирайки този текст, единствено по причина, че авторката е цитирала нещо от мен. Но всеки, който го прочете внимателно, ще разбере, че аз не коментирам от гола благодарност, а единствено по причина на литературните му достойнства.
Още първият куплет ми припомня за един знаменит текст на нобеловия лауреат Сесар Валиехо:
"Аз ще умра в Париж под този дъжд пороен, в деня за който имам вече смътен спомен!".
Всяко съприкосновение със Смъртта е все едно "спомен от бъдещето".
И при авторката съприкосновението на душата с областите, където витае Смъртта, сякаш от самото бъдеще индуцират спомен /вероятно от предходен живот/, който единствено се явява извор за чудните образи, а не младостта /вж. 1 куплет/.
Парадоксално и дълбоко прозрение е, че именно смъртта държи очите на детето в нас отворени, а както знаем всички, будността на това дете е равносилна с това да сме все още живи /вж. 2 куплет/.
Това, което е описано в 3 куплет, като ситуационна система силно напомня случващото се при проглеждането на слепия във филма с Вал Килмър и Мира Сорвино "At First Sight". Касае се за чиста семантична неразпознаваемост на видяното.
В текста от 4 куплет:
"В измамливата лунна светлина гротесков танц играе мисълта ти.
Чудовища, вампири кръвожадни - актьори, на химерите отдадени"
мисълта се мултиплицира като гневните божества от Самбогхакая, описани в Тибетската книга на мъртвите "Бар-до Тходол", за да играе демоничен танц като този от знаменитата музикална композиция на
Сен-Санс "Danse Mаcabre"
( вж. и чуй: http://www.youtube.com/watch?v=43gTZz693pE )
Но след въпросите на тези "гневни божества" и отговорите, които трябва да им бъдат дадени /куплети 5 и 6/, твоето Завръщане може да се състои само при условието, че Пътят е осветяван от Лампата на Разбитите мечти /куплет 7/. Това е много силна и вярна констатация.
За нея искам, в състояние на пълна възхита, да поздравя авторката. Защото винаги разбитите мечти се свързват с житейски провал и само тя - за първи път ВЪОБЩЕ, е съзряла нещо, което е убягнало не само от фантазията на поетите, но и от фантазията на мислители и философи
от всички обласити на познанието. А това е, че Разбитите Мечти се явяват Лампата на спасението. Шокиран съм от това нейно Прозрение.
Това означава, че трябва да изпитваме Неистова и Опияняваща радост от разбиването и несбъдването на мечтите си, защото това Единствено ни води към Спасение!
И само за онзи, който е в състояние да понесе силата на споменатото прозрение, и главното - да го отстоява и претворява, само за Него /куплет 8/ ще:
"изгрее ново слънце, ще изсветлят всички черни сенки.
Вампирите в деца ще се превърнат,които ще приседнат пред нозете..."
Той ще стане един от духовно Преродените /сякаш попаднал на Острова на блажените/, а вампирите, превърнали се на деца, сега ще бъдат /куплети 9 и 10/:
" бели листи, изпаднали от вечната ръка...на стар писател, станал от бюрото си, за да изпуши, може би, лула в градината на вечния въпрос:
"Какво не е написал досега?""
Уникална феноменология на творческия процес. На "вампирите" и "гневните божества" на съзнанието ни в процеса на творческия процес, от които се ражда Словото, които се връщат обратно назад, превръщайки се бели листи, за да политнат отново като жерави в творческото небе от все още Ненаписаното произведение, очакващо своето спонтанно раждане. Може би тук е и мястото да припомня мисълта на Блез Паскал: "Едва, когато завършвам едно произведение, разбирам как е трябвало да го започна!".
Много сложен замисъл на авторката, отлично защитен и реализиран творчески, за което я поздравявам с безброй удивителни!!!!!!!!!!!!!!!!...
Коментарът ми е толкова протяжен единствено поради желанието да спомогна, доколкото бе по силите ми, за асимилиране скритите страни на този много труден текст от четящите. Дано само не съм се провалил.
|
Re: Приказка за Слънцето и Луната от zebaitel на 23.10.2013 @ 17:43:29 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина въздействащ и мъдър стих, Исзаард!
Много въздействащ!
Поздравявам те! |
Re: Приказка за Слънцето и Луната от mariq-desislava на 23.10.2013 @ 22:13:28 (Профил | Изпрати бележка) | Девет пъти го четох и все нови трактовки ми изскачат пред очите.:) Вероятно си открила ключа към тайника на творчеството, за което не е нужен декодер - човек е съзидателно същество и през целия си живот твори (дори да не пише). |
Re: Приказка за Слънцето и Луната от yoro на 23.10.2013 @ 22:27:59 (Профил | Изпрати бележка) | Изпаднала си в дълбоките бездни на прозренията, уменията, мъдростта, страстта на поезията! Не излизай скоро от там, защото твориш шедьоври! |
Re: Приказка за Слънцето и Луната от mariposasenelalma на 24.10.2013 @ 01:09:25 (Профил | Изпрати бележка) | Без коментар... () !!! |
Re: Приказка за Слънцето и Луната от typa на 24.10.2013 @ 08:23:47 (Профил | Изпрати бележка) | Много интересна приказка, която не е точно за деца... Успешен ден! |
| |