автор: arhiloh

Всеки миг и всеки час
бях маймунката все аз
"Скачай!"- викат ми оттам,
"Дръж!"- подхвърлят ми оттук,
тъй години, без да знам,
имаха ме за боклук...

Бях за всички готин пич
и не се замислях хич
кой съм и къде вървя,
чий овес в прахта кълва,
кой ми вика "Шът!" и "Стой!",
кой нарича ме "Герой!"
в профил и анфас, а в гръб
се подхилква - "Смотан ръб!".
Тъй години, ден след ден,
се държах като кретен -
хвален тук и псуван там,
унижавайки се сам,
без за миг да разбера
тъпанарската игра...
И запитах се защо
аз напразно вих гнездо
с труд с любов, с инат и стих,
и защо преглъщах тих
пот, горчилки и позор,
мислейки ги подвиг горд!...
Подвиг горд! Да бъда роб
в кал и дъжд - за бой в окоп
да съм винаги готов -
аз, гончия в чужди лов
и за чужди интерес,
който мой бил - тъй до днес
ме държаха - вързан пес,
лаещ за едната чест...
Ала стига! Днес прозрял
своя жалък овчи хал,
се оттеглям в манастир -
там дано да найда мир
и забравя всички вас -
в профил, в гръб - и във анфас...