автор: apostola

Изпращам вечерите трудни
на път след третите петли.
И чакам дните си отрудни
да пратят лъчеви стрели.

И тез стрели да ме пробождат-
в сърцето трайно да светли.
В душата ми да се разхождат
на муза ранните петли.

И- звездни- думите да падат
над мойте бели листовЕ.
И стиховете да не страдат
от неразбрани грехове.

И всяка дума да е пламък
дори над огнената жар.
И да градят те онзи замък,
където ще гори пожар.

И в божи дни да те посрещам
във този замък построен.
И в него аз да се досещам
любов да правим всеки ден.