автор: Rodenavlotos

От ветровете няма по-безпътно нещо.
Клошари- виждам ги налягали по дюните.
Под пейките в градините ги срещам.
По пълнолуния и новолуния.

Постлали есенни листа под храстите,
във сухите коруби на тополите,
на дъбовете и на брястовете...
И уморени винаги. И много голи...

И уморена винаги, и много гола е,
душата ми нощуваща сред дюните,
по пейките, под храстите, под стволовете,
по пълнолуние и новолуние,

по есенни безлюдни плажове,
подложила си под главата вещите...
Като се замисля, може и да се окаже
че от душата няма по-безпътно нещо.