автор: apostola

Отвеждат го вече пътеки далечни...
А "там" в необята те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма грехът ще пресмята.

На къщната стряха заплака капчукът
и ангели спряха по порти да чукат.
И къса комета в небето се спусна.
Духът на поета земята напусна.

Но тъжното слънце отново ще грее
и сятото зрънце във клас ще узрее.
Един ще го помни по стих и по име,
а друг ще го спомня през лято и зиме!