автор: LeoBedrosian

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който ще зависи бъдещето, настоящето и миналото. Въпросът, чийто отговор ще определи началото и края на пространството.

Въпросът на Битието. И Логосът не иска да се намесва, за да не изкривява резултата.

Решението на този Въпрос е оставено на двама смъртни. По-точно на по-възрастния от двамата – бащата. Сина крачи до приведената му фигура в пълно подчинение и преклонение. Крачи и не знае какво го очаква. А това, което го очаква не дава мира на баща му от няколко месеца. От времето, когато Яхве му проговори чрез Духа и му заповяда да принесе свидния си син в жертва. Авраам, защото това е името на бащата бе разпънат на най-страшния кръст. Изборът, ако въобще съществува избор е да пожертва най-свидното, сина си Исаак, или да се опълчи на Бог. Второто е немислимо. Остава първата възможност. По мрачното му лице се чете решимостта да изпълни божията повеля. Наточения нож, препасан на колана му тежи като скала и изгаря тялото му при всяка крачка. Не може само да си обясни как ще се изпълни повелята Му, да даде начало на най-великия и могъщ човешки род като заколи единствения си законен син, но не иска да поставя думите на Бога под съмнение. Кой е той, че да го прави? Така както Сара даде живот на деветдесет години, така може да даде и на сто. Безгранична е силата на Господ, а пътищата му – незнайни.

Когато преди години от устата му се лееха най-горещите молитви към Бог да го дари със син и през ум не му минаваше, че след най-голямата радост ще бъде подложен и на най-голямото изпитание. Бог е решил да изпита вярата му, а той не може да направи нещо друго освен да я докаже, колкото и жестоко да е това доказателство. Беше му дадено ново име, стана баща на всички родове, Бог го благослови с богатство и мощ, даде му най-благословената земя Ханаан и го дари със наследник. Сина му Исаак, както бе наречен от Господ растеше здрав и червендалест. Радваше майка си Сара и баща си Авраам и нищо не предвещаваше голямото изпитание на което ще бъде подложен. Да изпита вярата на баща си към Бога. Очаква го участта на великите.

Изнурените тела на баща и син се препъват по каменливия път нагоре, към мястото избрано от Бога за жертвоприношението. Мястото, където кръвта на Исаак ще измие всички човешки грехове. Мястото на отговора на Най-важния всемирен въпрос. Мястото, на което Бог искаше да узнае може ли да се доверява на Творението или да го затрие окончателно! Е, жертвата си заслужава. Ако от живота на едно момче зависи съдбата на цяла една популация, представителите на Творението биха дали тая жертва с готовност, но те не го знаеха. Никога не можаха да пердугадят намеренията му, да го разберат. В миналото, когато не го познаваха са давали с готовност най-красивите си дъщери на лами и змейове, вграждали са най-жизнените си момци в зидове и мостове, хвърляли са мъжките си рожби от скалите на морските чудовища. И всичко това само за да спасят себе си от болести и стихии. Сега трябва да докажат предаността към създателя си и безпрекословната си вяра.

Иначе ще ги затрие. Безмилостно и ритмично, един по един. Пък после може да си създаде ново Творение, не беше решил още.

И за да не го сметнете за един жесток и гневен деспот ще ви подскажа, че бе оставил една малка вратичка, тясна портичка за още един възможен изход от ситуацията. Но този изход изцяло зависи от Авраам, грешникът на чиито плещи тегне цялата отговорност. И затова сега Авраам се тътрунзи немил, недраг по каменливия склон, прегърнал обичния си син с една ръка и влачещ упоритото магаре с другата към мястото, без да предполага какво го чака. Единствената му воля е да се подчини на господаря си, на Господа, който му бе дал всичко и който се готви да му отнеме всичко.

Стигнаха малката полянка в момента, когато слънцето изгря без да има желание за това. Небето е кристално чисто. Въздуха е свеж, но трудно се прокрадва в дробовете на Авраам. Впрегнатото магаре е неспокойно сякаш вълк го дебне от околните храсти. Авраам забива железен кол и връзва за него повода на животното. Исаак е уморен, но поглъща с интерес свежия сутрешен въздух и околната панорама. Бръчките по лицето на баща му стават все по-дълбоки и решителни, колкото повече наближава часа. Заповяда на сина да легне и го увива в парчето бял ленен плат като смъртник. Исаак, свикнал да се подчинява безпрекословно на волята на баща си не прояви и за миг съмнение и изпълни всичко. Когато свръх сили Авраам изважда острото парче желязо от канията и вдига въоръжената си ръка над свидния син всичко замръзва. Ятото скорци спира неподвижно полета и песента си, скакалците изведнъж замлъкват, а развятата роба на бащата остава неестествено повдигната в края.

Рафаил вдигна лявата си ръка и времето спря. Беше използвал единствената възможност да направи това, която му бе дадена от Йехова. И го направи в най-точния момент. Само секунда по-късно и щеше да бъде много късно. Бащата щеше да прободе увития от глава до пети син и да отнеме живота му. Щеше да изпълни заръката на бога си и да докаже безпрецедентно своята вярност. Всъщност той вече я доказа и Архангела реши, че е време да спре тази трагедия. Пристъпва до бащата, хваща вдигнатата му, въоръжена ръка а с другата си ръка измъква сръчно ножа от вкаменените му пръсти. За всеки случай, да не стане някой случаен сакатлък.

Тогава Рафаил пусна отново времето и за момент се наслади на изумлението, обело в миг грешника.

- Какво щеше да направиш, Аврааме? –пита с благ глас платинено русия Архангел – да убиеш най-свидния си?
Постепенно в главата на Авраам започна да се изяснява. Това е била само едно изпитание. Никой не е искал да отнеме живота на сина си. Бог, най-малкото. Изведнъж вятъра задухва свежо и скорците започват да пеят щастливите си песни. Даже летните цикади не са толкова досадни. Пада ничком върху сина си, прегръща го силно и целува тялото му през грубия ленен плат. Момчето се размърдва, още не разбрало от каква угроза е избавено и постепенно се освобождава от саваната си. Чуди се на лудостта на баща си и внезапната проява на обич придружена от обилни сълзи. Но кой е тоя красив и сияен странник с блестящата, дълга коса, който е хванал нежно баща му и го успокоява. Дали това не е някой ангел небесен? Или пък е сам Бог? Странно. Спорят нещо с баща му. Каква жертва? Защо тая дума се прокрадва отново като нощен крадец и толкова обезпокоява отца му? И защо трябва непременно да се принася жертва?

- Вижте – извиква момчето и сочи към храстите – ето там, има един овен. Нека да принесем него в жертва, Бог ще е доволен!
Така и сторват. По-късно, освободени от задължението си към Бога двамата, натоварили овнешкото месото и кожата на магарето се спускат щастливо по склона към дома си. Бъбрят щастливо и безгрижно, а бащата прегръща сина си и току поглежда с благодарност към Небето. Едва ли Авраам си дава напълно сметка как бе спасил цялото човечество със своята готовност. И едва ли може да си представи, че ако не бе вдигнал ножа с ръката си всички хора ги очаква безусловна кончина. Но затова той е Патриарх и от неговото и на сина му семеще се пръкна най-силния и непобедим род. Божия род.

Поредният завет между Йехова и човеците е сключен, а дали ще бъде последният предстои да се разбере …