автор: apostola

Колко пролети съм имал...
Цвят от тях с любов съм взимал.
Лятото не ми достигна.
Ето.Есента пристигна.

И по пясъка тъгуващ
тръни вятърът търкаля,
и на есента слугуващ
вятърът вълните каля.

Те се пенят и щурмуват
есента по бреговете.
С вятъра се те римуват.
Плашат се от снеговете.

Есента пристигна.Ето...
Мръзне пак врабчето клето.
Жълтите листа се трупат
снегове да ги затрупат.