автор: michi-san

крия си кучето в ноздрите на Всемира
гъделичка го с лая и той киха
нарушавайки спокойствието на фригидната тишина
потича лавина от лава
и под снегоходките проскърцва паузата
не "мено" а "мене"...
накъде си се затичала вълчевиеща бледност
партитурата върху кожата ти
е капан за инвертно тонирана звучност
която децибелно разчупва
рамката на интимния пейзаж
и пръска със слюнка заразата на съмнението
дали е това истинска автономност
или постемоционална зависимост
луната е аксиома
а сърцето непостоянен праг на периодичността
пулсът е ехо на люболипсието
релсите камертон при настройване
гарата е храм в който гълъби
кълват от тамяна по пода
толкова различен е летежа им
сравнен със звуците безметежни
крилата пърхат в
еретично
еротично
етерична симфония
и тя балсамира базалтовите очи на монолитната прошка
чуй акустиката на метаморфозата ми
флуидите си шепнат прегърнати
в кухините на новите дистанцирани фигури
измръзнали сонати и горещи сонети
а аз целувам по ареолите сянката на влажен вулкан
скрит под суха снежна покривка
докато санбернарът ме дърпа за пикела
и ме ближе по белия сън...
Всемирът продължава да киха антициклонно