автор: gringo

На Вертикала по Хоризонтала
се хлъзнах в орбита космична -
под мен остана блато кално
с плацикащи се в него личинки.

Взривяваха Безкрая мълнии
и в броните ни се разбиваха,
а после в Храма Му осъмнахме
избраните - далеч от дивото.

И Той простря към нас десницата -
разплиска се зората пурпурна...
Той бе Светият Граал, ний - рицари,
чада на Вечността и Бурите!...