автор: daro

Хамалин…
хамалин съм на думите,
помъкнал мисъл-формите на тежести.
И се оттоварвам на ръба на силите
от нароилите се безутешности.
А словото…
словото тежи със свежестта,
подобно на лимон посмигнал над ограда.
Притегля ме в непреходни неща
с възкликнала усмивка на спонтанна лекота.
Но първом…
Отначало, вяло си покихвам,
а сетне проследявам бенките по листа
подхванали към седмите пространства.
Внезапно се закашлях, и в сън-жасмин утихвах.

Да бъда в буден ритъм съхранен
и никога от мрак измамен.