автор: Fyon

Има такива мигове: по залез
баща подхвърля бебе към небето
и мъничкото хвърковато тяло
се люшва във хамак от слънце плетен.

Летежът на това чудато пате
залисва времето и го успокоява.
Записан в кадъра между телата,
мигът залита във каданас забавен.

Животът във такива мигове е квачка
със пилетата в спретната редичка.
Смъртта - само беззъба продавачка
на плашила и реквизит сценичен.

Вълшебно: всички нощи са далече
дори в стъклата залезът да пламне.
И няма минувач да не е вечен.
Поне до първите вечерни лампи.