Посвещавам този стих на Наталия Симеонова
Разноцветни, трагични човешки съдби,
до една с отпечатък страдание.
И проблясват в очите горчиви сълзи...
Боже, защо е това наказание?
Тъжна приказка, кратък сюжет..
От екрана струи състрадание...
И с развяни коси, точно в този момент,
чудесата поднася Наталия.
И вълшебната пръчица в ръцете добри
изпълнява мечти и желания...
И поражда усмивки там, където дори
е било само черно страдание.
И си мисля дано всеки с трудна съдба
срещне своята приказна фея.
Боже, дай им от твоята сила добра
и в очите им слънце да грее.