автор: apostola

ПУснаха дечицата във двора.
Пръснаха се, като пилци те.
А във двора имаше и хора
да избират своето дете.

А на края- доста срамежливо,
чакаха една жена и мъж.
Към децата гледат натъжливо...
Сепнаха се сякаш изведнаж.

Срещу тях сега едно момченце
тичаше с разтворени ръце.
Тичаше си то и без палтенце,
но със дваж усмихнато лице.

Във ръцете на мъжа се хвърли
и се гушна в него от сърце.
Той на рамо бързо го прехвърли
и...изтри сълзите от лице.

И намен сега- така за кратко,
ми стана ясно под простора син:
малкото намери своя Татко,
а Таткото пък- своя син!