автор: Solara

Ти спомняш ли си онова момиче
и погледа ѝ мек - зелено кадифе,
изпъстрен с пайети златошити,
запалили пожар в едно сърце.
Пробягала усмивка по фасадите -
акцент от слънчева палитра…
И твоите ръце пълзящи – сенките
в неистов опит да я стигнат.
Небето се надвесило в очакване,
заплашва да се срути акварелно...
Присветва и дъждът протяга четки,
да ретушира в себе си контрасти.
Запомни ли мига безмълвие,
прегърнал в полутон на сливане?
Целунал тихо с устните на двама
пастелен разлив на душите.