автор: arhiloh

Не ме оставяй сам сред мрака,
недей -
за миг ще ме премаже влака -
злодей,
приятели ще ме оплюят -
добри,
обущата ми ще събуят
дори,
любящ човек в мен ще открие
свиня,
в сърцето ми гнездо ще свие
вина
и после, заедно с позора,
на кол,
ще ме набият честни хора -
без пол,
с дамга ще ме жигосат - "долен
боклук",
че следвах своя порив волен -
дотук...

На релсите съм. Ей го влака,
а ти,
на тях не лягай с мен, глупака -
прости...