*
цъцърка чешма
налива вода за мама
проскърцват очи *
мисъл… и спазъм
насечено дишане
чупка на тяло
*
чучурче
пролазва калинка
капм… капм… капм
мъка
и чукче
на многоточието
Публикувано от Administrator на 12.10.2013 @ 13:54:01
Мислех си за "чучурка", но е някакси песенно - не отговаряше на състоянието, което се опитвах да предам.
...а и малко ми напомня на момченце, което се облекчава с чурка ;)))
Приемайки в съзнанието си недалечната неизбежна раздяла, физическите ни очи постепенно, бавно попресъхват. Но чрез вътрешната видимост - умозрението, интуицията - се улавят проскърцванията на засъхналите панти на опразнения дом и резонанса от трептенията им достигат вътрешния ни олтар (сърцето). Тогава, в личния дом (тялото), тишината като самотна мишчица гризе сърценцето ни... та чак ти идва да църкаш от болка... цъцърка болката, адаш.
Знам, че знаеш - най-много ти!
Но днес е Неделя - изпращам ти празнични усмивки и до утре! :)))
Нали ще уважим, Венци?
(.)
]
Re: три капки… хайки от zebaitel на 13.10.2013 @ 08:21:54 (Профил | Изпрати бележка)
Ще опитам с калинката! Може многоточието да е оздравително...
За мен е оздравително... докато калинката живот, с последната си седма точка(духовната) и с последната ми капка жизненост се разтворят в многоточието - необяснимата, безкрайната пауза (тишина) на Вечността, наречена - Живот.