автор: rumpel

Ако бях гълъбица, щях до тебе да литна,
щях да кацна до твойта възглавка,
щях с перце да приспя и помилвам очите ти,
а във човчица стрък незабравка,
щях внимателно в твоя сън да я положа -
да те пази и спомня за мене.
Ако бях гълъбица, чак до твоето ложе
бих преминала в дните студени,
за да може със обич и дъх да те стопля
сърчицето под переста броня.
Ако бях гълъбица бих приела без ропот
от съня ти кошмара да гоня...

Но не съм гълъбица и в тълпата от хора
по-самотна от себе си чакам.
Много често мечтая от небето, отгоре,
не с ръце, а с криле да помахам.