автор: Rodenavlotos

Останалите върхове да покоряваш
след Еверест, е вече лесно.
След изживените петнадесет минути слава,
забиваш колче и въже провесваш,

и стъпваш на поредния си осемхилядник.
Но трябва да се помни нещо важно.
След всеки връх ще намаляват силите.
Ще дойде ден. И миг. Ще се окаже,

че въздухът ти свършва във гърдите.
Не си мисли, че от върха се слиза лесно.
Ти вече си един небесен скитник,
а за надолу пътища не са известни.

И пъпната ти връв се е прекъснала,
в мига, когато си забивал вимпела
и си го приравнил със кръста.
А с него свързваме едно едничко име,

което трябва всеки миг да се доказва
и да се пълни със вселенски смисъл.
Не се издигат кръстове напразно.
Там винаги за кауза се увисва.