автор: CheGuevara

ПРИКАЗКИ ЗА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА

Посвещавам тази приказка на най-голямата си внучка Калина в навечерието на 17-я й рожден ден с пожелание да бъде жива и здрава, усмихната и успяваща, обичаща и обичана. И нека я озари мъдростта, че понякога едно „НЕ“ в любовта е истинското „ДА“.

И З Б О Р Ъ Т

В едно далечно царство живяла някога една красива, горда и своенравна принцеса. Обичала книгите, прекланяла се пред музиката, танцувала с грацията на лебед...Душата й била нежна и обичлива, но горделивостта й я държала в златна клетка. И може би затова трудно приемала приятелства. И се чувствала толкова самотна.
Един ден баща й, старият цар, влязъл широко усмихнат в покоите й и рекъл:
Време е вече, дъще, да те задомим!Остарявам. Ти, заедно с твоя избраник, ще управлявате царството. Няма принц от съседните царства, който да не е щастлив да застане до теб на трона!...Все пак, кажи какви са твоите изисквания към жениха. Готов съм да изпълня всяко твое желание!
Замислила се принцесата. Противоречиви мисли пробягали като странни облаци по красивото й лице. Докато лукаво пламъче блеснало в теменужените й очи. И отсякла:
Ще се омъжа за този мъж, който ме убеди, че ме обича, без да е произнесъл нито една дума.
Изненадал се старият цар от странното желание на дъщеря си, но толкова много я обичал, че приел нейното решение.
Скоро глашатаи тръгнали по четирите краища на света и възвестили предстоящия избор на принцесата.
В уречения ден царе и принцове се наредили на безкрайна
опашка пред царския дворец. Всеки от тях бил уверен, че избраникът ще е той!...
Един след друг заставали пред трона на принцесата, изсипвали в краката й богатствата на света – скъпоценни камъни, златотъкани платове, екзотични животни, приказни дворци, карти на далечни колонии, кораби, натоварени с роби, ценни картини и порцелан от източните земи...Старият цар гледал всички тези богатства изумен и не разбирал защо принцесата само отегчено се прозявала и махала с ръка да влезе следващия...
Отчаял се старият цар. Не разбирал дъщеря си...
Скоро останал само един кандидат.
Когато застанал на прага, принцесата усетила, че ток преминал през цялото й тяло. Не бил принц. Просто обикновен момък, облечен скромно, но красив и царствен като горски елен. До него припкало малко къдраво кученце.
Пристъпвал бавно, с достойнство, впил сините си очи в принцесата. И тя усетила, че душата й се гмурка в лъчистата им синева. Омагьосана, тя следяла с трепет всеки жест на непознатия момък.Скоро той извадил от торбичката, преметната през рамото му, малко шишенце и паничка. Сипал бавно част от течността в паничката и я сложил пред кучето. То близнало няколко пъти, потреперило и паднало безжизнено на килима пред принцесата.
После изсипал останалото в паничката и я надигнал към устните си.
Принцесата се вцепенила от ужас. Разбрала истината, че той е готов да умре за нея.
„Неееееееееееееееее!...“ - викът й раздрал тишината в залата. Тя се хвърлила към момъка и избила паничката от ръката му.
И това нейно „Не“ било най- красивото „Да“, което е казвала някога през живота си...
Краят на приказката е като при всички приказки.
Вдигнали пищна сватба. Яли, пили и се веселили три дни и три нощи и двамата царували щастливо, заобиколени от деца и внуци, до най-дълбоки старини.

Ружа Велчева