автор: meiia

Един незнаен дълъг ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те помоля да не си до мен,
за да не чуеш "зле съм".

За да не чуеш "остани"
и... "трябваш ми до болка",
"разбиваш в мен вини, стени
все още и ми липсваш толкова!".

И в този неочакван ден
ще се намеря, но не ме намирай!
Срещни се с друга, вместо с мен,
Но, моля те, у мене не умирай!

За тебе може да умра -
поискаш ли го, то ще е безследно.
Защо ли хищникът живот да спра?!
Ако остана, надали ще съм потребна.

В един такъв, незнаен ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те поискам толкова до мен,
че и без думи ще узнаеш "зле съм".

И, ако искаш, просто ми звънни
по телефона или на вратата.
Не си ли спомниш нищо, отмини...
То, значи си щастлив и ти вървят нещата.