И небесата да изчезнат,
аз пак ще те обичам!
Защото ти си
небесната ми вис безкрайна.
Луната ни да спре да свети,
аз пак ще те обичам!
Защото ти си
и моята луна омайна.
Звиздите ще да се разпръснат,
аз пак ще те обичам!
Защото ти си
и моята звезда лъчиста.
Да ще зора да се затрие,
аз пак ще те обичам!
Защото ти си
и равна на зората чиста.
И слънцето ни да угасне,
аз пак щеу те обичам!
Защото ти си
и мойто слънце незалязло.
В очите твои то е влязло
и свети там със нова сила.
И щом до днес не е излязло,
жена на слънцето си бИла!