автор: glishev

Бедни люде, що орете?
Лорда храните, не цвете.
Що тъчете с толкоз грижа?
Вълната от вас я стрижат!

И от люлката до гроба
що отглеждате таз злоба
- търтея неблагодарен,
за кръвта ви тъй разжарен?

Саденото ви - друг го жъне.
Парата ви - в чужд джоб потъне.
Тъчете ли - крадат, не просят!
И меча ваш пак друг го носи.

Хляб - ни залък за тирана!
Риза - не! Голтак да стане.
Кови, тъчи и сей - за теб си, не за вражи.
Със меч в ръка брани се и сам бъди си стража.