автор: Rodenavlotos

Човекът, който стои срещу мен и говори,
не е млад.
Не мога да взема
решение дали е красив
или грозен...
После той заговаря така,
сякаш те гали
и всмуква цялото помещение
в себе си.
Бавно затъвам в това обаяние,
като в пълноводна река...
В лицето му има не едно,
а десетки лица...
Сякаш Бог е изчерпал материала си,
докато го е създавал
и е трябвало да изстъргва
от сандъчето всички остатъци,
които иначе никога
не би събрал заедно...

Иска ми се да го нарисувам,
да уловя неповторимостта
на чертите,
на мимиките и жестовете,
но знам, че не мога –
на платното ще угасне
неуловимата светлина,
струяща от него.
Мисля си:
„Какво се е търкаляло през този ден
на дъното в сандъчето ти, Господи?”