автор: sradev

Реших се днес душата да прочистя.
Да подредя мазето й, да потърся зрънцето.

Зрънце вяра бях сложил отдавна.
Затрупано зад голяма камара.
Отгоре вестници-радио-телевизия-интернет, нищо за вярване нямаше в тях. Хайде на буклука.
Разрових дълбокомислените младежки разговори. Като ги гледам - същите хора - нещо не ми хващат вяра. Хайде и тия на буклука, барабар с казаното.
Дебелите, много дебелите и дори тънките книжки прелистих. Авторите им на едната страница казват едно, на другата - обратното. Май и те не си вярват.
Един казва, че вярва в кълбото морал и в сивото над главата, ама като му гледам морала - дори едно изречение не е прочел от написаните. Та аз ли да го чета?
Отдолу изрових древните ръкописи: там едни конци стърчат - бели, черни, червени... скъсани страници, зацапани... с голо око се вижда, че са преправяни.
Рекох си, че може би съм го забутал в моите записки. Прерових хиляди страници - ни зрънце, ни дявол. Къде ти вяра на хартия.
Ех, беше едно такова весело, усмихнато зрънце, светлина раздаваше....
Чистя, чистя, един слой изхвърлям - друг след него щръква.
Върнах се назад във времето, и в спомените нямам вяра. По едно време се увлекох така, че десетина прераждания прескочих. Абе едно е да вярваш в прераждането, друго е да им имаш доверие. Еий го онуй червейче колко ми се хвали, че лятяло в облаците. Значи и те много не са имали вяра.
Вече десетина въздушни замъка прерових, буклук за три таифуна изхвърли, а то се няма и няма.
Уморих се и съмнението се пробуди: Ти сигурен ли си, че си имал зрънце? А какъв цвят, мирис, форма... беше? Гладко ли, ръбесто ли, космато...? Ама да не е било на Фата Морганова или на Мажи Телажиев? А не беше ли заблуждението само отражение на намерението?
Ех, казвам си, малко умора и всичката сигурност отива в петите. Откъде-накъде ще вярвам на съмнението. То си се съмнява в себе си и вярва, че не е за вярване. Знаете си ги съмненията - силно съмнителни са.
Я да взема празният вакуум, да го напълня с абсолютно черни дупки, дето всякакъв боклук, дори голям колкото млечния път, могат да глътнат, да ги загрея до нула, та да ми просветне.
- - - -
В съдран чувал вяра няма.