автор: florans

Бързи конници се спуснаха от Родопа планина към низината, навлязоха в земите на диобесите само за броени часове.
Малки късове, като шарени кръпки изпъстряха голямата тракийска земя, населена от многобройни тракийски племена, осемдесет ли, деветдесет ли, никой не знаеше точно.
Лятото бе към края си. Стърнищата жълтееха още, земята, напукна, жаждаше за първите есенни дъждове. Дърветата огъваха клони от тежестта на зреещите плодове.
Конниците вдигаха прахоляк след себе си, приближавайки към аулето на главния военачалник Силик. Бяха се събрали жреците на Загрей от племето диобеси, както и двама млади жреци, покровители на водните духове. По лицата на домакините бе изписано недоверие и надменност. Няколко дни преди това нарочни вестоносци ги известиха за срещата.
Диобеси бяха сред най-близките им съседи. И те, както и другите им съседи, знаеха че бесите са прочути с пророческите си дарби, че произхождат от жречески род и са пазители и прорицатели на Сабазий в Пангей. Двете племена обменяха стоки помежду си, рядко възникваха вражди и то повечето на лична основа. Истинска война между тях не бе имало.
Орфей се изправи пред воините и жреците. Всички бяха чували за дарбата му на певец и поет, но знаеха, че младият водач е посветен и във велики тайнства. Потомъкът от царски род сподели идеята си за обединение на Голяма Тракия. Най-възрастният от племето, като го гледаше изпод изсветлелите си вежди, тежко рече:
-На кого ще предадем земите си, властта си ? Защо да го правим?
-Земята е ваша – побърза да отговори Орфей. Никой няма да ви я отнема. Целта е всеки да се чувства сигурен в аулето, в племето си. Ние предлагаме съюз, приятелство, а не война. Никой няма да завладява никого.
Първенците на племето се огледаха подозрително, недоверчиво се осведомиха къде са старите им вождове и какво мислят те за обединенението.
Вещият прорицател разбираше: първенците се бояха да не изгубят властта си, съюзът можеше да им отнеме привилегиите. Застрашени виждаха титлите, силата, авторитета, първенството си. Завоюваното с кръв и в бой не искаха току-така да отстъпят. Като си пошушукаха известно време, без да се стесняват от гостите, рекоха им, че ще трябва да се допитат до цялото племе и да дадат отговор по-късно.
Групата млади пратеници на бесите се обнадежди и потегли към земите на тралите. И там, както и при травсите, и при сапеите преговорите вървяха трудно. Сблъскваха се с едни и същи въпроси, с едни и същи съмнения. На никого не се харесваше да изгуби властта, но пък и идеята да живеят в мир, да търгуват свободно, ги блазнеше, тъй като воините дълго отсъстваха от къщи, често се връщаха ранени, осакатени и отчуждени от семействата си.
Конницата пътуваше по прашните пътища. Нощуваха под звездите. Бе още топло, макар нощем да захладняваше. Вечер, насядали, разговаряха дълго край огъня и в разказите им се преплитаха стари предания с копнежа по бъдното. Мечтата на Орфей бе запленила и тях. Крояха планове и във въображението си вече виждаха Голяма Тракия – тя ги кани гостоприемно, пее песните на Орфей и реди стихове за любовта, за земята и боговете. Младежките им мечти се разискряха между звездите и въглените и ги изпълваха с гордост и надежда…
Изминаха четири седмици, откакто бяха напуснали аулето. Заваляха първите есенни дъждове. Завръщаха се като победители – без битка, без отсечени глави и прободени от мечовете тела. Това беше малка победа. Успяха да убедят няколко от съседните племена: дии, трали, диобеси, травси, сапеи да създадат племенен съюз. Началото бе сложено, предстояха преговори с войнствените одриси. Сега земите им щяха да се допират една о друга. После ще обходят и далечните земи и племена оттатък Истър. Колко време ще им трябва, не знаеха, но младостта не мисли за това, защото цялото време и принадлежи.
Орфей беше горд, но се терзаеше, че въпреки първоначалния успех, не ще доведат всичко докрай. Най-трудното предстоеше…
Конете изпръхтяха, когато навлязоха в аулето. Старите воини ги посрещнаха мълчаливо и гледаха изпод вежди. Когато узнаха, че мисията на пратениците е успешна, недоверието бързо се стопи. Младите носеха не само жизненост и сила, но изпреварваха времето, имаха мечти и бързаха към тях, тъй както бързаха към любимите си…