автор: arkoudaki

Когато децата ни мрат,
когато до кокал кърви нищета,
когато, като червеи същи
пълзим по поробената НАША земя...
Когато езикът се губи
и вярата стихва до точка мълчание,
светът е направен за луди,
героите спях под надгробните камъни...
Знаме със лъв изправен и горд,
пътя трънлив песен да бъде,
чуеш ли вик, зов на сокол,
тръгвай напред със другите луди...
Червеи ли? Вече сме будни!!!