автор: Rodenavlotos

Да си роден по-бърз от мълния,
по-смъртоносен от бенгалски тигър,
до раздвоения език да си препълнен
с предчувствия за звездни мигове,
а да си прах в окото на сирокото.
И сух като артезиански кладенец,
пропуснал всичките дъждовни срокове.
Душата ми за някой жив е гладна,
за тъмния атавистичен страх в очите му,
дълбоко закодиран в гените,
видял завършека на скитането си,
ако реша да пропълзя по вените му.
Могла бих да го сторя, ала няма.
Душата ми за жива твар е жадна-
един мъничък принц да срещне само
и няма повече да й е хладно.
Ще проумее чувството обичане
и смисъла на думата невинен.
Кой Господ ме създаде нелогично -
змия в безкрайната пустиня!