В ъгъла на очите ми се прокрадна мрак,
погледнах в твоите и там се спускаше нощта,
на тъмно под светлия ти взор,не ме е страх,
защото имам вяра на душата в плътта …
Поискана ръката ми се отзова,
погали сляпа твоите черти,
притихна в дланите ти след това,
запомнила най-топлите следи …
Зората ни завари нарисувани,
от слънчевите зайчета игриви,
а устните ни сякаш нацелувани,
останаха безмълвно справедливи …
Сега само вдлъбнатините по завивките,
напомнят за прокрадналия се в очите мрак,
изтрили са целувките от устните усмивките,
а светлината знае,че ще се стъмни пак …