автор: ladyinblack

Стъпва мокро нощта ми
с ходилата си боси.
Закопчават пижами
всички дневни въпроси.
Самотата понесе
свойта бременност куха.
Полъх майски пред есен
ненадейно задуха.
Поизтупа грижливо
на душите ни плюша.
В неспокойните ниви
тишината се сгуши.
И в минутите къси
цяла вечност всели се.
Светлонежност проръси
чувство, тяло и мисъл.
Звънна сетната рима
на сърдечната лира.
Радостта, че те има
през дланта ми прозира.