автор: apostola

С изречени думи
на глас те рисувам.
По есенни шуми
с молива бесувам.

Със цветна палитра
в платно те поставям.
И с четката хитра
на щрих те оставям.

Със цвят от дъгата
портрета ти правя.
А в мен по снагата
страстта се изправя.

Красива си, Боже!
Очите ми пълниш.
Но искам да можеш
душа да напълниш!