автор: iszaard

Един приятел вчера ми разказа
за някакъв далечен свой познат.
Да си призная, тръпка ме полази.
Поет бил, ала със обратен такт.

Красив. С чудесна, точна рима,
докосвал лесно дамското сърце.
Ала напомнял повече на прима,
отколкото на истинско момче.

Приятелят ми леко се усмихна.
С хихикане пред мене подчерта:
"Четях го. Беше много истински.
Но някак ми додея щом разбрах."

Поетите душите ни разтрисат
със силни и прочувствени слова.
Понякога се правят на орисници...
Но малко понакуцват в този свят.