автор: pijama

То се усеща над лъжичката,
до небцето,
под небето
и над повърхността на паветата
по ямките на стъпалата
като прилив в челото.

Улавя се
за гърба
и залазва
към врата
припкаво.

Свива, завива и навива
крачолите и ръкавите.

И подреденият живот
се пренарежда. Живо.

Смяня цвета.
Топлината на пулса.
Вкуса.
Хрипа от дишането.
Вкуса на слюнката.
Преглъщането.

Потната ръка изсъхва
Гримасата от бетонно усмихване
се рони на пясък
по камъните
Очите си спомнят
как се прави река
от сълзи,
болка
и щастие.

Стъпките се сепват
от спомена да са живи.