автор: Gargabela

Не си хвърляй очите -
може и да ги прибере.
Като евтини грошове,
като топчета стъклени.
Ослепял ще се скиташ
под бездушно небе
и ще просиш коматче,
ще се свиваш по мръкнало,
като куче бездомно,
като пепел и дим
ще горчи във душата
пропиляното време
и какво, че се мислеше
за дяволски син...
Тя е с ангелско тяло,
но на демони семе.
Обърни се и тръгвай -
още имаш съдба,
още ярко свещичка
горе в Рая ти свети.
Ех, такава фатална,
безсърдечна жена
не е извор за жадни,
бучиниш е, не - цвете.