автор: snejen_bor

Тъжно, адажио
  небето подсмърча,
    мирис на сладко от дюли.
Пушекът върже
  панделки сиви
    вятърът орехи брули.
Мокро, подгизнало,
  в костите впива
    времето острите клещи.
Слънце в агония
  свъсило вежди
    в локва лицето си блещи.
Есен, ухае на
  печени чушки
    пъстро, подтичващи листи.
Чака гнездото
  сред клони обрулени
    напролет пак своите гости.