автор: Rodenavlotos

Знам. Ще ме има някъде- на някое джудже планета.
/На хвърлей- място по вселенските представи./
Навярно друго слънце над главата ми ще свети
и друго цветенце ще страда от тщеславие,
обсебващо ми времето и чувствата.
Но аз със сигурност ще бъда същата.
Пак ще се радвам на живота безизкусно,
единствено сменила къщата.
Умира само мъртвата материя.
Духът се рее волно из Вселената.
И колко му е- да прескочиш и да ме намериш.
В природата реално разделени са
единствено страните на магнита.
Дори и раждане със смърт се срещат.
Рискувайки да станеш вечен скитник,
да пламнеш в центъра на слънчевата леща
опитай се да ме намериш
насред Вселенската пустиня.
А тази нощ недей трепѐри!
Просто се радвай, че ме има!