Не знам защо, но все си мисля:
не съм по-друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота
и всяка плетка-неговия нерв.
С охота или без охота
го тегля без да имам и резерв.
А то тежи и се усуква,
и като че е живо- с кръв и плът.
Протрива се и се напуква
при теглене в неравен, труден път.
При скъсване на всяка плетка,
явява се в живота ми проблем.
И в тялото ми всяка клетка
превръща слюнката ми във мехлем.
А те се късат, ще прекъснат...
Въжето изтънява с всеки ден.
Когато всички се откъснат,
светът ми вече няма да е в мен.
На път живота се прекъсва.
Това важи за всичките мъже.
Душа от тяло се откъсва.
Сред път остава скъсано въже...
Публикувано от valka на 30.09.2013 @ 09:33:22