автор: Rodenavlotos

Не късам цвете върху стъбълцето.
Като пчелата- гледам само и с очи го пия.
С тичинките му - бенки по лицето.
С уханията му, които крие

във девствената си утроба,
сред многолистното си разноцветно ложе.
Не мога цвете да загробя.
Да се разместят полюсите на земята може

и да залезе слънцето на изток,
ако посегна и откъсна цвете
и скърша крехката му мистика.
Ще бъда сто пъти проклета.

Ако поискам да го имам, да го вдишвам,
дори когато от очите е далече,
аз просто стих за него пиша
и го оставям да живее в него вечно.