автор: Rodenavlotos

Защото няма как да го оспори някой -
навярно може да присъствам на смъртта си,
невидимата мантия на нов живот навлякла.
И да се наслаждавам на спектакъла,

който обичаме да правим ние, хората,
на принципа: „Да седнем пред раздяла!”
Ще си мълча. Ще ви оставя да говорите
за тленността на земното ни тяло

и вероятната безсмъртност на душата.
Ще виждам вкоренения атавистичен страх.
Ще чувам мислите ви: „Има ли Оттатък,
или завършва всичко само с шепа прах?”

А аз ще бъда само крачка преди вас по Пътя.
Но как да кажа: Забранено плаченето!
Ще ни дели единствено една завеса плътна,
но няма как, но няма как да я прекрачим