автор: iszaard

Днес едва ли ще спра дъжда. Уморих се да размахвам метла по небето. Да гоня оттам тежките дъждовни облаци с плам, не по-малък от този на младеж в зала за фитнес, решил да смае всички със силата си. Тази сутрин те са се скупчили безконтролно,
но всъщност съвсем според законите на привличането, току над главата ми и се канят да се сблъскат. След това ще завалят едни сълзи, едни оплаквания от несправедливостите на сблъсъка. Уж различни, с разминавания в очакванията си, те за мен са всичките съвсем еднакви - едни кълбета полувтечнен въздух, готови да изгубят всичката си енергия, за да докажат правотата си, да оправдаят своето съществуване.
Разбира се, дъждът притежава безспорен чар. Отмива праха, по-скоро го размазва напред-назад по улиците, но сред изсъхването си, тинята е пак там, събрана на купчинки край тротоарите. Понеже канализацията е доста стара, чернилката няма как да се изтече в запушените им вътрешности, за да бъде след това наистина чисто...
Признавам си, уморих се. От безплодни опити да се разбера с когото и да било. И въобще какво ли означава разбирането, след като дори и да се постигне някакво мнимо равновесие, сме склонни при следващия сблъсък да напомняме, да привеждаме доводи в подкрепа на правотата си, връщайки се към стари ситуации, в които сме успели някак да докажем правотата си, поне на петдесет процента, или пък така ни се струва само...
Всъщност да се живее така е крайно уморително. И най-вероятно заради това умираме. Накрая се сблъскваме, но не като дъждовни облаци, а като гранитни късове в едно невъзможно за преодоляване препятствие, не можем да се процедим през него, да се втъчем в него и се разбиваме на съставните си частици. До следващия път.
Защо ли не се разбират хората?! Вероятно заради твърдостта си, заради вплътняването на позициите си - смешни в своята относителна трайност, точно колкото са смешни дъждовните облаци, които след ден-два или три вече ще са само романтичен спомен. Когато отново заблести слънце и нежносиньото небе разтвори широко обятията си, сякаш готово да откликне на всичките ни желания и мечти.