автор: apostola

И да пееш, и да плачеш
той- живота- си върви.
И да тичаш, да се влачиш
все сърцето си кърви.

И да любиш, и разлюбваш
любовта си е предел.
И да мразиш, недолюбваш
все си дал, и все си взел.

И разбран ли, неразбран ли
си поемаш своя кръст.
И богат ли, и бедняк ли
ще се върнеш в свойта пръст.

Всички пътища избрани
стигат само до един.
Стихват болките от рани
след поповото "Амин!".