автор: Rodenavlotos

Останаха вдълбани в петолинието
невидимите ноти на душата ми,
когато някой през олтара й премина
и наруши със стъпки тишината.

Хилядогласен хор от ангели подеха
звука им тих, повтори го, потрети.
Камбанен звън го върна, като ехо -
„на многая благословена лета”...

И тази музика препълни храма ми.
А аз помислих: „Влязъл е невинен!”
Но никой нямаше. Звучеше само
един красив хорал на Палестрина.