автор: alkaltchev

Беше много
сънлива луна.
Среброока,
но много сънлива.

Както всички,
и нас разпозна,
затова
продължи да заспива.

Под клепача и
светла дъга,
като лодка
сребриста заплува.
И две сенки
се сляха в една.
Без да спра,
цяла нощ те целувах.

Тая черна
и мека трева,
утре щеше
да бъде зелена.
Но пък аз
се събудих с жена,
а момиче
бе легнало с мене.

А луната
в космически план,
се оказа
лъжливо сънлива.

Всички влюбени
вкарва в капан.
Щом се хванат,
тогава заспива.