ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 601
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 602
 Онлайн сега::: pc_indi
 |  Сред бялото безмълвие на тази стая
ръцете бабини заплитат нишката,
която Клото е изтеглила почти до края.
Плете, плете и честичко въздиша.
А аз стоя буквално очарована
от тази бляскава игра на котка-мишка,
която баба толкова изкусно води.
Защото няма как заплетената нишка
превърната в цветя и чудни птици,
Атропос вече да докопа и отреже.
Играе весел пламък във зениците
на баба, във които се оглеждам
и чувствам като малък конспиратор,
участващ в най-великата измама.
Отвън се сменят зима, пролет, лято...
Но в тази стая времето го няма
пропъдено извън стените бели.
А баба- въплъщение на Господ-Бог не спира.
Заплита този свят красив в дантели
и няма, няма никак време да умира.
Публикувано от viatarna на 25.09.2013 @ 08:14:32
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Брюкселска дантела" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Брюкселска дантела
от PLATAN на 25.09.2013 @ 19:17:55
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей! Току-що научих името ти. Ако ми позволиш, в бъдеще-евентуално време ще те наричам с него. Няма да коментирам директно стихото. Трудно бих могъл да добавя нещо, извън написаното под него, а да надскоча онзи професионално аргументиран коментар, май не ми е по силите.
Нашите баби... Аз помня с умиление и двете си баби. Те бяха от друго време и от друго тесто. Говореха някак напевно, с мек, завладяващ веднага вниманието ми глас, а в усмивката им липсваше превзетост. Излъчваха светлина, Светле. Не мисля, че за запечатаните в съзнанието спомени, причина са били само възприятията ми на дете. Вече не говорим по този начин. Не умеем да се усмихваме така. Други сме и много рядко се среща човек, който да остави графичен израз на спомена си за тях. Ти си едно от тези изключения.
Обикновено се приема за кощунство, когато се каже на една жена, че прилича на баба си. Е, аз го казвам. На теб!
|
Re: Брюкселска дантела
от Rodenavlotos на 25.09.2013 @ 19:33:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, приятелю! По-хубав от този комплимент не съм получавала през живота си. Ако знаеш как бих искала поне на малкия пръст на баба си да се равня. Тя беше уникален, всеотдаен, топъл и безкрайно благ човек. И имаше наистина златни ръце. Плетеше на една кука невероятни дантели- цели покривки, а да не говорим за българската броделия- шедьоври. Останаха ми така в чеиза, който получих на сватбата си. Майка ми наследи нейните златни ръце. И тя правеше от нищо нещо. Само аз не мога нито да плета, нито да бродирам, нито пък имам търпение за това. В моите очи това е най-висше изкуство. Затова бих се гордяла безкрайно много, ако някой ме оприличи на баба ми или на майка ми. Може би затова сега се опитвам да плета с думи онова, което не мога да направя с ръце. |
]
Re: Брюкселска дантела
от PLATAN на 25.09.2013 @ 20:18:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Живеем в друго време. Живееш в друго време. Компенсираш своите Неумения, с нещо не по-малко ценно. За него златните ръце, сякаш не са най-подходящия помощник. Изискват се убедена отдаденост и голямо сърце. Притежаваш ги, повярвай ми! |
]
Re: Брюкселска дантела
от Rodenavlotos на 25.09.2013 @ 22:10:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за хубавите думи! Красива вечер, приятелю! |
]
Re: Брюкселска дантела
от suleimo на 25.09.2013 @ 08:24:07
(Профил | Изпрати бележка) | Обичам стиховете, в които разказваш за баба си. Има някаква стаена магия. Тайна, която тя споделя с всеки бод.
Поздравления Светле!
П. П. За жалост бях възпрепятствана и не можах да присъствам на празника ти при Маркони, но пък си имам книжката ти :) |
Re: Брюкселска дантела
от Rodenavlotos на 25.09.2013 @ 10:13:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Не се тюхкай, мила, ти беше там. Усетих да витае очарователното ти присъствие:))) Радвам се, че ти харесва бабината серия. Баба /на майка ми майка/, от Стара Загора, беше страшно добър и кротък човек, имаше златни ръце и е оставила в съзнанието ми дълбоки и незаличими следи. Трябваше да съм кръстена на нея- Иванка. Но тя се запънала и казала- не, не си харесвам името. Измислете й нещо по ваш избор. Тогава майка ми, която също като мен много четяла книжки, била наскоро прочела един роман на Боян Болгар- "Пътищата се разминават", чиято главна героиня се казвала Светла. Но аз винаги съм била убедена, че всъщност нося името на баба си. |
]
Re: Брюкселска дантела
от voda на 25.09.2013 @ 08:24:34
(Профил | Изпрати бележка) | И тук се открояваш като майстор на финала.
Хубаво! |
Re: Брюкселска дантела
от Rodenavlotos на 25.09.2013 @ 10:06:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, че хареса, Ели! Прегръдки! |
]
Re: Брюкселска дантела
от missana на 25.09.2013 @ 10:10:30
(Профил | Изпрати бележка) | Написано с вещината на Атанас Далчев /"Старите моми"/, това стихотворение ни връща към 3-те мойри на Ананке: Лахезис /минало/, Клото /Настояще/, Атропос /Бъдеще/. Тук бабата сякаш държи "Вретеното на Ананке" и персонифицира Ананке, заедно с Лахезис - като един антроподемон-кентавър, което се декодира и от парадоксален финал:
"А баба- въплъщение на Господ-Бог не спира.
Заплита този свят красив в дантели
и няма, няма никак време да умира."
Както е известно, Лахезис изприда нишката на живота, Клото я изтегля, а Атропос я прекъсва, когато Тя реши, че моментът за това е настъпил.
Интересно произведение довеждащо до своеобразен синтез древен мит, мистика и реалност!
Поздравления!
|
Re: Брюкселска дантела
от Rodenavlotos на 25.09.2013 @ 10:15:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мисана, за великолепното тълкуване. Поздрави! |
]
Re: Брюкселска дантела
от kameja на 25.09.2013 @ 22:32:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Великолепно стихотворение като красивата дантела, в която е вплетен света. Нали и творците това правят - пресъздават красотата. И забравят за смъртта, докато са заети с това занимание. |
Re: Брюкселска дантела
от Rodenavlotos на 25.09.2013 @ 23:00:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, мила Камея, мисля, че това е единственият смисъл на твореца- да обезсмъртява красотата и да спира хода на Времето.Благодаря ти за този толкова стойностен коментар. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
