Искам с теб
да танцувам по моста
от единия до другия край.
Тежък блус.
И разбира се - нощем.
Под небето на звездния май.
А над Витоша,
лунната арфа
е драпирана с облачен лак,
сред звезди –
разпилян прах от фарфор
и интимно красив полумрак.
Нежна музика
сипе небето.
Булевардът
прелива с любов.
Върху моста
събрал бреговете
с теб танцуваме слети в едно.
Тая наша
любов непростима
ме преследва
със спомен красив.
Звезден блус.
Ти си с мен.
И те има.
Тук, на моста на спомена жив.
Най-прекрасното
всъщност е просто.
Блус.
Омая.
И стара мечта.
Боже, Господи!
Аз съм на моста.
И танцувам прегърнал нощта.